Библейско Евангелизиране и Ученичество

Библейско Евангелизиране и Ученичество

Въведение

► Нека един от студентите прочете пред групата Матей 28:18-20.

Някои хора вярват, че тази заповед се е отнася само за апостолите.

► Дали тази заповед се е отнасяла само за хората, които са я чули в онзи ден? Обосновете отговора си.

Англичанинът Уилям Кери е живял от 1761г. до 1834г. Той бил обущар, в чието сърце горяло силно желание да разпространява благовестието. В неговата църква нямало особен интерес към мисионерската дейност. Според техните вярвания Бог вече бил решил кого ще спаси и нямал нужда от човешка помощ.

На една пастирска конференция Кери предложил следната тема за дискусия: Дали Великото поръчение е задача на църквата докато дойде краят на света, при условие че Исус обещава да бъде с учениците до края на века. Водачът на конференцията отговорил: „ Седнете, млади господине. Вие сте ентусиаст (фанатик). Когато Бог благоволи да спасява езичниците, ще го направи без вашата или моята помощ.“

Знаем, че заповедта е валидна за църквата до края на света. Исус обещава да бъде с онези, които разпространяват благата вест до края на века, което показва, че тази задача стои пред църквата през всички поколения. Апостолите не са могли да изпълнят това поръчение в рамките на своя живот, но Исус казва, че благовестието ще бъде проповядвано на всички народи (Матей 24:14).

Ето защо отговорността да се разпространява благовестието е дълг на всяко поколение в църквата.

► Погледнете отново внимателно Матей 28:18-20. Каква е конкретната заповед?

Исус конкретно заръчва на църквата да отиде навсякъде и да прави Негови ученици.

Заповедта включва евангелизиране, защото никой не може да стане ученик на Христос, преди да се е обърнал към Христос.

Заповедта означава, че църквата трябва да направи разпространяването на благовестието и ученичеството свои приоритети и да предприеме активни действия. В противен случай тя не изпълнява предназначението си.

[1]Изразът „всички народи“ (всяка етническа група) говори, че мисионерската работа ни е заповядана, понеже народите няма как да разберат благата вест, ако не им бъде занесена. Нито една група хора не трябва да прави изключение.

Заповедта не включва само проповядване на благовестието. Нужен е процес на обучение, защото имаме задължение да научим новоповярвалите на всичко, което Исус е заповядал.

Учителят трябва да е напълно посветен да бъде покорен на Христовите заповеди, защото трябва да дава добър пример на повярвалите от скоро как да живеят живот в покорство на Христос.

Новоповярвалите също трябва да се посветят да се покоряват на Христос, защото заповедите не само трябва да се учат, но и да се изпълняват. Ако човек не се покорява на наученото, той възпрепятства процеса на ученичество, който включва не само учене, а и изграждане на характер.


[1]

“Напълно убеден съм, че ако изцяло се ръководим от насоките и уверенията на нашия Учител, които Той даде на първите ученици, ще открием, че те са точно толкова подходящи за съвремието ни, колкото и за времената, в които са били дадени за първи път.”

- J. Hudson Taylor,
“The Call to Service”