Lesson 1: Подготовка за служение

В края на този урок студентите трябва:

(1) да са съгласни, че Исус е нашият модел за служение.

(2) да оценяват Божия суверенитет в подготовката на онези, които Той призовава .

(3) да приемат Божия призив за ролята, която Той е избрал за тях.

(4) да следват стъпките на Исус за победа над изкушенията.

Прочетете Матей 1-4, Лука 1-3 и Йоан 1.

Бог подготвя онези, които призовава, за служението, за което ги призовава.

В този курс ще изучаваме Исус като модел за нашето служение днес. Исус каза: „Защото ви дадох пример да правите и вие, както Аз направих на вас“ (Йоан 13:15). Земният живот на Исус беше модел за подражание за Неговите последователи.

Павел е разбирал този принцип. Когато чува за конфликта между християните във Филипи, той им посочва примера на Исус. „Имайте в себе си същия дух, който е имал и Исус Христос” (Филипяни 2:5). Павел е знаел, че ако тези вярващи следват примера на Исус, смирението им ще разреши конфликта в църквата.

В едно свое пътуване до Африка еврейският журналист Давид Плотц бил блокиран на летището в Малави. Там срещнал един африкански пастор, който го завел в къщата си, хранил го два дни и му свидетелствал за Исус Месията. По-късно Давид Плотц написал следното: „Не вярвам нищо от това, което този човек вярва, но съм изумен от силата на убеждението му. Според него Христос действа чрез него и поради тази причина той прие непознат в дома си, даде му подслон, храна и дрехи.“ Този африкански пастор е разбирал, че ние сме призовани да следваме Исусовия пример.

Този курс не изучава в детайли живота на Исус, а се фокусира върху определени аспекти от него, които ни дават модел за служение днес. Ще се научим да изградим нашето служение по примера на Исус.

В първия урок ще видим подготовката на Исус за служение. Това илюстрира принципа, че Бог подготвя всеки, когото призове, за служението, за което го призовава.

► Помислете за семейството, в което сте израснали и ранните години от живота ви. Как Бог ги е използвал, за да ви подготви за служение?

Родословията в Евангелията показват, че Бог суверенно подготвя пътя за Своя слуга векове преди рождението на Исус. Бог подготвя пътя за идването на Исус много преди Неговото раждане.

Родословията отговарят на въпроса „Кой беше Исус?“ и показват важността на Авраам и Давид. Авраам е важна част от родословието на Исус, защото Бог му даде обещание „чрез тебе ще се благославят всички земни племена“ (Битие 12:3). Това обещание се изпълни чрез Исус от Назарет.

Давид е важна част от родословието, защото Бог обеща, че неговият престол ще бъде утвърден завинаги (2Царе 7:16). Когато се роди Исус, бяха минали повече от 500 години откакто цар от Давидовия род беше седял на престола. Матей и Лука ни показват, че Исус е изпълнението на обещанието, дадено на Давид.

Исус беше Давидовият Син (Матей 1:1-17)

В гръцкия нов завет първите две думи в евангелието от Матей биха напомнили на първите му читатели за книгата Битие (Битие 2:4, Битие 5:1). Както Битие изявява Божия суверенитет над творението, така евангелието от Матей изявява Божия суверенитет над историята. Родословието в евангелието от Матей показва, че цялата история на Израел води до раждането на Месията.

Родословието в евангелието от Матей съдържа три групи от по 14 имена. Това е бил обичаен юдейски способ за запомняне. Симетричните групи помагали на учащите се да запомнят дълги списъци с имена. Читателите на Матей са знаели, че този списък не съдържа абсолютно всеки човек между Авраам и Йосиф. Повтарящата се фраза „…роди“ може да се отнася за всеки един в родословието. Юдейските родословия често са пропускали някои поколения. Матей се фокусира върху важните членове на родословието и пропуска другите имена.

Поради това, че Матей пропуска няколко поколения, имената, които включва представляват особен интерес. Те са подбрани с цел. Например, Матей изброява четири жени, което е било необичайно за юдейските родословия. Изброените жени не притежават качествата, които бихме очаквали. Раав и Рут са били чужденки, а Тамар, Раав и Витсавее са били сексуално компрометирани.

Някои от мъжете в списъка също са имали позорно поведение. Юда постъпва безсрамно с Тамар. Родът на Ехония беше отхвърлен като участник в родословието на престола на Израел (Матей 1:12, Йеремия 22:30). Трябва да се отбележи, че Матей не описва Давид с неговите големи постижения, а като баща на Соломон, който е роден от Уриевата жена.

Тези имена свързват Исус с греховната човешка природа. Бог въведе Сина си в този свят не по линията на безупречни предци, а като потомък на обикновени грешници. Юдейските водачи се присмиваха на съмнителния произход на Исус и го отхвърлиха като недостоен (Йоан 8:41, 48). Матей показва, че Бог може да използва потомък на грешници, за да изпълни Своите велики цели.

► В съвременната култура кои елементи от средата, от която произхожда даден човек, могат да ни накарат да мислим, че той няма потенциал?

Често се случва хората, които Бог призовава като Свои служители, да идват от неочаквани места. Произходът на някого не го прави негоден за служение. Нещата, свързани с нечий произход, които ни карат да го смятаме за аутсайдер, може изобщо да не са важни за Бог.

Исус беше син на Адам (Лука 3:23-38)

Матей проследява родословието на „юдейския Цар“ до Авраам. Лука проследява родословието на Исус до Адам, което е в съответствие с фокуса на Лука върху Исус като „Човешкия Син.“ Родословието, представено от Лука, подчертава човешкото естество на Исус. Лука поставя родословието точно преди историята за изкушенията, пред които Исус се изправя. Това напомня на читателите, че Исус, Който е вторият Адам, успя там, където първият Адам се провали.

В първа глава на евангелието от Матей и трета глава на евангелието от Лука откриваме различия в родословието на Исус. Матей се движи от Авраам през цар Соломон до Йосиф. Лука проследява произхода на Исус от Йосиф назад през Натан (също син на Давид) до Адам.

Родословията се припокриват в частта между Авраам и Давид, но следват различни линии между Давид и Йосиф. Едно от обясненията за това е, че Матей записва родословието на Йосиф, а Лука – това на Мария.[1]

Родословието в евангелието от Матей проследява царското потекло на Исус през Соломон. Това кореспондира с темата в това евангелие за Исус като Цар. Това е законното потекло на Исус, което трябва да дойде през Йосиф.

Родословието на Мария е „физическото“ потекло на Исус през сина на Давид Натан. То кореспондира с темата в евангелието от Лука за Исус като „Човешкия Син“. Ето защо Лука проследява физическото потекло на Исус през Мария. Въпреки това родословието започва с фразата „син на Йосиф“, защото еврейските родословия използват мъжките имена, дори когато описват потеклото по женска линия.

Родословието на Мария осигурява кръвната връзка с Давид, а родословието на Йосиф – правата върху царския престол чрез Соломон.

Исус беше Божият Син (Йоан 1:1-18)

Евангелието от Йоан започва с божествено родословие – Исус беше Син на Бога. „Животът на Исус не започва… в момента на Неговото раждане. Той идва на този свят като един, който е съществувал отпреди, за да изпълни конкретна мисия.“[1]

В Стария Завет народът на Израел виждаше Божието присъствие като облак над скинията. Сега Бог дойде да живее сред нас в образа на Исус Христос (Йоан 1:14). Божията слава се изяви в човешки образ.

Словото е вечно: “В началото бе Словото; и Словото беше у Бога; и Словото бе Бог” (Йоан 1:1). Отец и Синът живеят във вечно общение.[2] Защо Исус дойде в нашия свят? За да разкрие Отца. Никой не е видял Отца, но Исус ни го изяви (Йоан 1:18). Когато гледаме Исус, гледаме Отца (Йоан 14:9).

Днес много хора описват Исус като любящ приятел, а Отец като строг съдия. Първа глава на евангелието от Йоан обаче показва, че характерът на Исус е абсолютно същият като характера на Отца. Когато гледаме Исус, гледаме Отца.

Исус е роден във Витлеем Юдейски около 5г. пр. Хр.[1] Йосиф отива във Витлеем заради преброяването, назначено от Рим, чиято цел е била да се поддържат списъци с данъкоплатците в провинциите, намиращи се под римско управление.

Обичайната римска практика била хората да се регистрират в града, където работят и живеят. За да запази мира сред бунтовното юдейско население, Рим позволил на юдейската провинция да спази юдейската традиция, според която хората се записвали в града, от който произлизал техният род. Така, Йосиф и Мария пропътували 100 километра от Назарет до Витлеем. Йосиф взел със себе си и Мария, въпреки че само мъжът, който бил глава на семейството, бил длъжен да се регистрира. Вероятно Йосиф не е искал да остави Мария в малкия Назарет, където съседите са щели да шушукат.

Бог работи чрез събитията в света, за да постигне Своята цел. Бог суверенно подбужда един император езичник да „избере“ да проведе преброяване сред юдеите по техния начин и така да изпълни Божията цел. “Сърцето на царя е в ръката на Господа; Той го насочва накъдето иска – като водни бразди” (Притчи 21:1). Това трябва да дава увереност на нас, работниците в Божието царство, че Бог постига целите Си, дори когато изглежда, че злите хора надделяват.

Това преброяване е само един от многото примери за това как Бог подготвя света за рождението на Исус. Бог използва културата на гръцката империя, правната система на римската империя и религиозните принципи на юдаизма, за да подготви нашия свят за Месията. За да проучите всичко това, моля вижте Урок 1 от курса на SGC Изучаване на Новия Завет.[2]

Посещението на овчарите (Лука 2:8-20)

Първите хора, които научават за раждането на Исус са няколко овчари в полето извън Витлеем. Това е удивително, тъй като повечето юдеи от първи век са отбягвали овчарите. Социалният им статус е бил толкова нисък, че дори юдейските съдилища по онова време не са ги приемали като свидетели. Като извежда на преден план овчарите, Лука внушава: „Ако овчарите са добре дошли, то всеки е добре дошъл в Божието царство!“ Ангелът каза на овчарите: „Благовествам ви голяма радост, която ще бъде за всичките люде” (Лука 2:10).

Благата вест не е предназначена за определена нация (Израел) или социална прослойка. Благата вест е за всички хора. Тази тема присъства в цялото евангелие от Лука. Той обръща специално внимание на служението на Исус към жените, самаряните и отхвърлените като Закхей например.

Посещението на мъдреците (Матей 2:1-12)

Евангелието от Матей е написано за читатели юдеи. Докато Лука се фокусира върху посланието на Исус към всички хора, Матей обръща внимание първо на Исусовото послание за небесното царство. Вместо посещението на овчарите Матей разказва за посещението на мъдреците. То се случва след като семейството на Исус се е преместило в постоянен дом, вероятно няколко месеца след раждането (Матей 2:11). Това се предполага заради заповедта на Ирод да бъдат убити всички деца на възраст под две години.

Мъдреците били звездобройци, които следели за необичайни явления. В момент, когато е било опасно да се пътува, те изминават дълъг път, за да проучат странното знамение в небето.

Мъдреците първо идват в Йерусалим, където логично очакват да открият юдейския цар. Когато новината за евентуален съперник стига до Ирод, той, заедно с целия град, са смутени (Матей 2:3). Думите „цял Йерусалим“ загатват за бъдещото отхвърляне на Исус от религиозните водачи в Йерусалим.

Посещението на мъдреците е първата среща на Месията с езичници. За разлика от жителите на Йерусалим, които са смутени от знамението, мъдреците откликват с вяра. Исус дойде като Цар на всички народи, а не само като Цар на юдеите.

В евангелието от Матей не се споменава броят на мъдреците, които отиват да се поклонят на Исус. Традицията за трима мъдреци се основава на трите дара, които са описани в Матей 2:11. Всеки дар представя даден аспект от служението на Исус.

• Златото е дар за царете. Исус обаче ще царува не от престола, а от кръста.

• Ливанът е дар за свещениците. При жертвоприношенията той се е използвал като аромат. Исус дойде като свещеника, който даде възможност на всеки човек да има достъп до Божието присъствие.

• Смирната се е използвала при балсамирането на мъртвите. Исус се роди, за да умре за цялото човечество.

Преди раждането на Исус ангел се явява в съня на Йосиф и му разкрива Божия план. След посещението на мъдреците ангел предупреждава Йосиф да избяга в Египет, където семейството остава до смъртта на Ирод (около 4г. пр. Хр.).

Ирод бил умел управник в много отношения. Той уважавал юдейския народ и дори спазвал юдейските наредби относно храната. Той започнал обновяването на храма, което тече по времето, когато Исус е живял. По време на глада през 25г. пр. Хр. Ирод купува храна за бедстващите юдеи със собствени средства.

Ирод обаче страдал от безумна параноя. Той убил една от съпругите си, Мариам, и нейната майка, защото ги заподозрял, че заговорничат срещу него. Освен това убил трима от синовете си, когато станали на възраст, в която можело да бъдат заплаха. За параноя от този мащаб избиването на младенците във Витлеем не е изненада. Убиването на няколко десетки бебета, за да защити позицията си, би било незначително неудобство.

Ирод останал така жесток до смъртта си. В последните си дни той заповядал да арестуват първенците на Йерусалим и да ги екзекутират, когато умре, защото вярвал, че така денят на смъртта му със сигурност щял да бъде ден на траур (Вместо това вдовицата му освободила затворниците и това станало причина цяла Палестина да празнува на този ден.)

След смъртта на Ирод владенията му се разпределят между трима сина. Антипа получава Галилея и Перея; Филип – североизточната част на Палестина, Архелай – Юдея, Идумея и Самария. Според древните историци Архелай наследил всички слабости на баща си и нито едно от добрите му качества. Юдеите го мразели и се оплакали на императора, поради което Архелай бил отстранен от власт през 6г. сл. Хр. След това Юдея била управлявана от римски управители като Пилат Понтийски..

След смъртта на Ирод ангел се явява в съня на Йосиф и му казва да се върне в Израел. Йосиф отива в Назарет, а не във Витлеем, защото Архелай бил толкова опасен, колкото и Ирод Велики.

► Когато бил малко дете, Джон Уесли бил спасен като по чудо от горяща къща. Той вярвал, че Бог го е опазил със специална цел. Уесли наричал себе си „главня, изтръгната из огъня“ (Захария 3:2). Поканете студенти от групата да споделят истории как Бог ги е опазил за служение – посредством чудо или чрез Божието провидение.

От четирите евангелия евангелието от Матей най-изразено показва, че Исус изпълнява старозаветните пророчества. Тъй като пише за читатели юдеи, Матей разкрива, че Исус е обещаният Месия:

• Непорочното зачатие на Исус (Матей 1:22-23) изпълнява Исая 7:14.

• Раждането на Исус във Витлеем (Матей 2:5-6) изпълнява Михей 5:2.

• Бягството в Египет (Матей 2:14-15) изпълнява Осия 11:1.

• Избиването на младенците във Витлеем (Матей 2:16-18) изпълнява Еремия 31:15.

• Влизането Йерусалим (Матей 21:1-5) изпълнява Захария 9:9.

Едно от трудните за обяснение изпълнени пророчества се намира в Матей 2:23. Матей пише „и дойде, та се засели в един град, наречен Назарет; за да се сбъдне казаното от пророците, че ще се нарече Назарей.“

Трудността се състои в това, че в Стария Завет няма записано пророчество, което да говори, че Месията ще бъде наречен Назарей. Зад този стих биха могли да стоят две идеи:

1. По времето на Исус Назарет не е бил важно селище (Йоан 1:46). Юдейският народ е очаквал техният Месия да дойде от Юдея, а не от търговския район на Галилея (Йоан 7:41, 52). Фактът, че Исус идва от презряно място като Назарет изпълнява пророчества като Исая 49:7 и Исая 53:3.

2. Исая 11:1 пророкува, че Месията ще бъде „стъбло“. Еврейската дума за стъбло (netzer) е много близка по звучене до думата „Назарет“. Четейки евангелието, юдеите са щели да разпознаят тази игра на думи.

Йоан Кръстител е братовчед на Исус. Неговата история започва, когато баща му, Захария, кади в храма от името на народа. Това е било едно от най-почитаните задължения на свещениците (Лука 1:9).

Докато Захария свещенодейства, ангел се появява отдясно на кадилния олтар. Според юдейската традиция това е мястото, където Бог стои по време на принасянето на жертвата. Архангел Гавриил съобщава на Захария, че молитвите му да има син са чути.

Захария се усъмнява в думите на ангела, защото Елисавета е преминала детеродна възраст. Поради неверието си той остава ням до раждането на Йоан. Като свещеник и човек, който е изучавал Писанията, Захария е знаел историите на Ана и Рахил и е трябвало да повярва, че Бог може да извърши чудо и да отвори утробата на Елисавета.

Тридесет години по-късно Йоан започва своето служение. Той не служи като свещеник в Йерусалим, а като пророк в юдейската пустиня. Йоан е изпратен като предвестник на Месията. Когато Йоан проповядва, хората питат „Йоан ли е обещаният Месия?“ В отговор той им казва „иде Онзи, Който е по-силен от мене, на Когото не съм достоен да развържа ремъка на обущата” (Лука 3:16). Едно от най-низшите задължения на робите е било да се грижат за обувките на господарите си, но Йоан казва „Този, който идва е толкова по-велик от мен, че не съм достоен да извърша дори това низше задължение.“ Йоан дава пример за смирено служене.

В цялото Писание Бог използва хора, за да приготвят пътя за някого. Вижте примера на Варнава и Павел. Когато Савел преследвал християните, Варнава вече е бил уважаван водач в църквата. Варнава се доверява на Павел, въпреки че малко християни са щели да се доверят на този гонител на църквата.

Когато започват първото мисионерско пътуване книгата Деяния на апостолите говори за двамата като за „Варнава и Савел” (Деяния 13:2). Скоро след това те стават познати като „Павел и Варнава” (Деяния 13:43 и нататък). Отначало водещият е бил Варнава, но оставя водачеството на Павел.

Понякога вашата роля може да бъде подобна на ролята на Йоан Кръстител или Варнава – да подготвите пътя за някой друг. Където и да избере да ви използва Бог, дайте най-доброто от себе си. Не отхвърляйте поддържащата роля, ако Бог ви даде такова служение. Можете да имате доверие на Бог, че Той ще ви употреби по най-ефективния начин.

Виждаме смирението на Йоан Кръстител, когато той посочва Исус на своите ученици (Йоан 1:35-37). Целта на юдейските учители е била да печелят ученици, които ще ги следват и уважават. Йоан Кръстител обаче посочва на учениците си един по-велик учител. Йоан разбира, че целта му е да сочи към един, който е по-велик от него. Кръстителят наблюдава как учениците му го оставят и тръгват след Исус. Стремежът на Йоан е Божието царство, а не собствената му слава. Като християнски водачи никога не трябва да забравяме, че нашата цел е да водим хората към Исус, а не да постигаме лични успехи.

► Прочетете Матей 3:1-6.

Йоан проповядва послание на покаяние. Днес има хора, които твърдят, че да се покаеш означава само да промениш мнението си. При много християни не се забелязват кой знае какви признаци за променен живот.

Думата „покайвам се“ означава много повече от интелектуално решение. Новозаветните автори използват тази дума в същия смисъл, в който са я използвали старозаветните пророци. Тя е означавала пълна промяна на живота. В Новия Завет да се покаеш означава:

• Да промениш своите мисли и вярвания и

• Да промениш своите действия и начин на живот.

Преди няколко години в Америка имаше един поп певец, който беше известен с разгулния си живот. Той каза: „Станах християнин и бях изпълнен с Духа. Продължавам да живея както преди, но сега съм християнин и ако умра, ще отида в Рая.“ Показното покаяние на този човек не е довело до някаква промяна в начина му на живот. Това не е истинско покаяние.

Йоан проповядва, че покаянието променя начина, по който живеем. Той иска тези, които ще се кръстят, да се държат като истински покаяли се хора (Лука 3:8). Кръщението не трябва да се превръща в празен ритуал – „Вярвам, затова кръсти ме сега.“ Кръщението трябва да бъде свидетелство за истинско покаяние и променен живот.

Победата на Исус над изкушенията е модел за това какво да правим ние, когато сме изправени пред изкушение. „Тогава Исус беше отведен от Духа в пустинята, за да бъде изкушаван от дявола“ (Матей 4:1). Изкушението дойде точно преди Исус да започне Своето публично служение. Преди да проповядва на другите, Той показа пълно покорство на волята на Отца.

Матей поставя историята за изкушенията непосредствено след разказа за кръщението на Исус. Най-големите ни изкушения често идват след духовна победа. Веднага след победата на Илия на планината Кармил, той бива изкушен да изпадне в отчаяние и съмнение, докато бяга за да спаси живота си (3Царе 18-19).

Лука разказва историята за изкушенията след като е проследил родословието на Исус до Адам. Евангелистът показва, че Исус, Човешкият Син, победи там, където Адам се провали (Лука 3:38). Исус стана напълно човек и остави пример как обикновените християни могат да постигнат победа над греха.

Изкушенията

Изкушението да превърне камъните в хляб

[1]Сатана изкушаваше Христос да използва божествената си сила, за да превърне камъните в хляб и по този начин да я употреби в своя полза вместо да се довери на Отца. Исус предаде на Отца правото Си да се нахрани.

Първият Адам не се покори на Бога, когато беше изкушен да яде храна, която му беше забранена. Вторият Адам остана верен.

Изкушението да скочи от крилото на храма

Сатана изкушаваше Исус да скочи от крилото на храма (издигащо се на 91м над долината Кедрон). Народът би бил изумен, а от Отец се очаквало да изпълни обещанието Си за защита.

Сатана цитира обещанието от Псалом 91:11-12, за да изкуши Исус да изпита обещанията на Своя Отец. С подобен изпит Исус би превърнал Отец в Свой слуга – подвластен на Неговите изисквания и очаквания.

Исус отказа да приложи обещанието от Псалом 91 в ситуация, за която то не важи. Той отговори на Сатана с Второзаконие 6:16 „Да не изпитваш Господа, твоя Бог.“ Като Божии деца не можем да изискваме от Бог да използва Своята сила за наши цели.

Някои християни казват „Всяко обещание в Библията е за мен.“ Въпреки че всяко обещание в Писанията е вярно, винаги трябва да си задаваме въпроса „Това обещание валидно ли е за тази ситуация?“ Исус знаеше, че обещанието в Псалом 91 не беше Божията воля за ситуацията, в която се намираше в пустинята. Как можем да бъдем сигурни, че изискваме Божиите обещания с истинска вяра, а не в опит да контролираме Божията сила?

(1) Трябва да познаваме Божието Слово.

Колкото по-добре познаваме контекста на едно библейско обещание и условията, свързани с него, толкова по-добре ще можем да преценим дали то е приложимо за нашата ситуация.

Някои обещания са дадени на конкретни хора при конкретни обстоятелства. В Стария Завет Бог обещава материални благословения на Израел, ако спазва завета. Земята им ще ражда много плод, житниците им ще бъдат пълни и ще жънат победи на бойното поле. Обещанията в Новия Завет по-често се отнасят за духовни благословения. Някои може би ще се разочароват от това, но трябва да се радваме. Материалното благоденствие има само временна стойност, докато духовното благоденствие е с вечна стойност. Вярата се доверява на Бога да изпълни Своите обещания по Неговия начин, а не се опитва да Го накара да изпълни нашите желания.

(2) Трябва да правим разлика между конкретни и общи обещания.

Когато четем някое общо обещание, трябва да се запитаме дали Бог го дава за нашата конкретна ситуация. Някои обещания са общи, но не са универсални.

Псалом 103:3 хвали Бога, „Който изцелява всичките ти болести.“ Има вярващи, които възприемат тези думи като универсално обещание, че Бог ще изцели всеки християнин от всичките му болести. Обаче в Писанията виждаме, че не всяка физическа болест бива изцелена. Павел се моли за изцеление и Бог му казва „Не“ (2Коринтяни 12:7). Понякога Бог избира да изцели децата си от болестите, понякога избира да им даде благодат да понесат болката.

Нашият отклик трябва да бъде като на тримата млади юдеи. Когато цар Навуходоносор ги заплашва да ги хвърли в огнената пещ, те отговарят: „Нашият Бог, Комуто ние служим, може да ни спаси от пламтящата огнена пещ, и от твоите ръце царю, ще ни избави; ако ли не, пак да знаеш, царю, че на боговете ти няма да служим и на златния образ, който си поставил, няма да се кланяме” (Даниил 3:17-18). Те знаят, че Бог е способен да ги избави, но ако Той избере друг път, те са се посветили да Му служат вярно.

Бог може да избави децата Си от физическо страдание, но не винаги избира да го направи. Докато чакате Бог да ви потвърди, че дадено библейско обещание е лично за вас, оставете на Него да реши как да постъпи. Апостол Йоан даде следното обещание: „И увереността, която имаме спрямо Него, е това, че ако искаме нещо по Неговата воля, Той ни слуша; и ако знаем, че ни слуша за каквото и да Му поискаме, знаем, че получаваме това, което сме поискали от Него” (1Йоан 5:14-15).

Не трябва да си мислим, че всяко обещание в Библията се отнася за нашата конкретна ситуация. Вярата казва: „Ще искам съобразно Неговата воля.“ Не трябва да превръщаме всяко обещание в лично такова. Вместо това трябва да се запитаме дали обещанието е предназначено за нашата ситуация.

(3) Трябва да се молим в името на Исус.

Исус обеща: „И каквото и да поискате в Мое име, ще го сторя, за да се прослави Отец в Сина” (Йоан 14:13). Да се молите в Исусовото име означава, че молитвата ви е в съответствие с приоритетите, волята и характера на Исус. Исус се молеше за нещата, които ще прославят Бога и ние трябва да правим същото. Ако вярата ни е истинска, ще търсим Божията слава, а не собствената си воля.

Да се молим Отец да бъде прославен означава да се предадем на Божията крайна цел за нашия живот. Бог обещава на Израел: „Защото Аз зная мислите, които мисля за вас, - казва Господ, - мисли за мир, а не за зло, за да ви дам бъдеще и надежда” (Еремия 29:11). Трябва да помним, че Израел получава това обещание на прага на 70-годишното робство във Вавилон. Дори това робство щеше спомогне за доброто на Божия народ. В своето утеснение те щяха извикат към Него и Той щеше ги чуе.

Важи ли това обещание за нас днес? Да! Характерът на Бога не се е променил и Той дава добро на децата Си. Случват се и лоши неща, но можем уверено да се молим в името на Исус, защото знаем, че Бог изработва Своята цел чрез всичко, което се случва в нашия живот.

Изкушенията (продължение)

Предложението Исус да получи всички царства на света

Последното изкушение на Сатана предложи компромис – начин Исус да се възцари без кръста. Ако Исус се беше поклонил на Сатана, би могъл да избегне агонията на кръста. Отговорът на Исус беше Второзаконие 6:13: „На Господа, твоя Бог, да се покланяш и само на Него да служиш“ (Матей 4:10).

Победата на Исус над изкушенията

За да извлечем полза от примера на Исус по отношение на изкушението, трябва да помним, че Той беше напълно човек. Той беше изкушен „във всичко… като нас, без да се открие у Него грях” (Евреи 4:15).

► Прочетете 1Коринтяни 10:13 и Евреи 4:15. Какво ни учат за изкушенията?

В 1Йоан 2:16 апостолът говори, че изкушението може да дойде от страстта на плътта, пожеланието на очите и тщеславието на живота. Исус беше изкушен във всяка от тези области.

• Сатана изкуши плътта, когато Исус огладня.

• Сатана изкуши очите като показа на Исус всички царства на света.

• Сатана засегна и областта с тщеславието на живота като изкуши Исус да впечатли тълпата като скочи от крилото на храма.

Победата на Исус над изкушенията ни служи за пример, когато ние биваме изкушавани. Обърнете внимание на трите инструмента, които Исус използва, за да победи.

Силата на Духа

Исус следваше водителството на Святия Дух и вършеше това, което Духът го водеше да върши. „А Исус, пълен със Святия Дух, когато се върна от Йордан, бе воден от Духа из пустинята” (Лука 4:1).

В Своето земно служение Исус действаше със силата на Святия Дух. Той изгонваше демони чрез силата на Духа (Матей 12:28). Бог „помаза Исус от Назарет със Святия Дух и със сила; Който обикаляше да прави благодеяния и да изцелява всички угнетявани от дявола; защото Бог беше с Него“ (Деяния 10:38).

През земния си живот Исус служеше чрез силата на Святия Дух. Ако искаме да устояваме на изкушенията, ние трябва да живеем в силата на Святия Дух.

Силата на молитвата

Исус бива изкушаван след 40 дни пост и молитва. Молитвата Го подготвя за духовната битка. В следващ урок ще видим централното място на молитвата в живота и служението на Исус. Ако самият Исус разчиташе на молитвата, как ние можем да очакваме да печелим духовните си битки без молитва?

Сатана често ни атакува, когато сме занемарили молитвения си живот, защото знае, че трудно ще устоим на изкушението, ако не поддържаме стабилен молитвен живот.

Силата на Божието Слово

На всяко изкушение Исус отговаряше като цитираше Писанията. Откъде е знаел тези стихове? Юдейските деца са наизустявали Тората като част от образованието си. Когато Исус е бил изкушаван, стиховете бързо са изплували в съзнанието Му.

Като християни ние трябва да пазим Божието Слово в сърцата си. То ще ни даде сила да се изправим пред изкушенията във време на изпитания.

Пред лицето на изкушението Исус използваше същите инструменти, с които разполагаме и ние. Трябва да посрещаме изкушенията, както Исус го правеше – със силата на Духа, силата на молитвата и силата на Божието Слово. Няма как да отбием атаката на Сатана без тези оръжия.

Първите християни единодушно са признавали, че Исус е Бог. Това е било ортодоксалното християнско учение, въпреки наличието на ереси като арианството, което отрича божествеността на Исус.

Ортодоксалното християнство също учи, че Исус е напълно човек. Еретиците често оспорват тази доктрина. Дори днес много евангелски вярващи не приемат сериозно човешкото естество на Исус. Те смятат, че Исус е напълно Бог, но не са съгласни, че е и напълно човек като твърдят, че просто е бил в човешки образ.

Някои илюстрации, използвани в проповеди, допринасят за тази погрешна идея, като например легендата за царя, който се преструвал на селянин, за да пътува из царството. Само че Исус не беше Бог, Който се преструваше на човек. Той стана един от нас.

Доктрината за човешкото естество на Исус е важна за християнския ни живот. Ако Исус не е бил напълно човек, тогава Неговият живот не е реалистичен пример за нас. Един богослов го казва по следния начин: „Ако Исус не е съвсем като нас, тогава имаме извинение да не сме като Него.”[1]

Според много хора ние не можем да преодолеем склонността си да съгрешаваме съзнателно. Исус, бидейки човек, ни показа, че обикновените християни могат да побеждават греха чрез силата на Святия Дух.

След като Исус стана част от падналото човечество, преживя нашата нужда от силата на Духа и беше изкушаван както биваме изкушавани и ние, то тогава Неговата победа над изкушенията ни показва как да побеждаваме в ежедневието си. С помощта на Святия Дух можем да живеем победоносен живот.

► Коя доктрина ви е по-трудно да разберете – доктрината за божествеността на Исус или тази за човешката Му същност? Дискутирайте как всяка от тези доктрини е важна за нас в християнския ни живот и служение.

В този урок видяхме как Бог подготви пътя за служението на Исус. Той направи това чрез Неговото родословие, чрез римската империя, чрез чудото на Неговото раждане, служението на Йоан Кръстител и дори чрез изкушенията.

Тази истина присъства на много места в Библията. Вижте примера на Павел. Павел е израснал в римския град Тарс. От дете е имал приятели езичници и за разлика от повечето юдеи лесно общувал с тях.

Бащата на Павел бил римски гражданин, затова той притежавал ценното римско гражданство. Майка му била юдейка, поради което той от малък изучавал старозаветните писания. Бил много умен и учил юдейско богословие при известния учител Гамалиил. Поради римския си произход Павел изучава гръцки език и ученията на гръцките философи.

При това положение не е изненада, че Бог призовава Павел да служи като мисионер сред езичниците. Още от раждането му Бог го подготвя да бъде първият апостол, изпратен до тях. Помислете за подготовката, която Бог осигури за това служение:

• Римското гражданство на Павел му давало възможност да пътува свободно.

• Благодарение на гръцкото и юдейското си образование Павел разполагал с уменията да напише най-задълбочените книги в Новия Завет.

• Изучаването на гръцка философия го подготвило да говори с гръцки мислители на места като Атина.

Може би ще кажете: „Бог не ми е дал такова добро образование като на Павел. Семейството, от което идвам, не е за пример.“ Няма проблем! Нека да погледнем един друг водач в църквата от първи век.

Симон израснал като рибар. Не е имал образованието или интелекта на Павел. Всъщност, Петър по-късно заявява, че Павел е написал някои неща, които са трудни за разбиране (2Петрово 3:15-16). Въпреки това Бог използва Петър по невероятен начин. Хора, за които разсъжденията на Павел биха били объркващи и неясни, биха разбрали простичките проповеди на Петър.

Бог ви е подготвил за вашето служение. Ако предадете вашето образование, произход и всичко, което Бог ви е дал, Той ще ви използва за осъществяване на Неговите цели. Бог подготвя онези, които призовава, за служението, за което ги призовава.

(1) В този урок видяхме примера на Исус в победата над изкушенията. В първата таблица по-долу запишете три примера на библейски персонажи, които са победили изкушенията. За всеки отбележете по едно нещо, което им е дало сила да устоят. След това посочете трима библейски персонажи, които са се поддали на изкушението. За всеки от тях посочете по един фактор, който е довел до техния провал.

(2) Въз основа на дадените от вас примери подгответе проповед или библейско изучаване по темата за изкушенията. Включете примера на Исус, както и примерите, които сте посочили в таблиците.

Прегледаем или за печат PDF е наличен тук и в приложението или допълнителните файлове.