Lesson 15: Символите на вярата в ранната църква

(1) Студентите ще могат да обяснят:

• Целта и употребата на символа на вярата като декларация на определени вярвания.

• Някои библейски примери за символи на вярата.

• Произхода и съдържанието на три символа на вярата в историята.

• Защо съвременните християни не трябва да пренебрегват историята на християнството.

• Християнските вярвания относно символите на вярата.

(2) Студентите ще оценят основополагащите вярвания на ранната църква като автентично християнство.

► Прочетете заедно второто послание от Йоан. Какво ни казва този текст за важността на първоначалните доктрини на църквата?

Произход на символите на вярата

Символът на вярата е кратка изповед на основни християнски вярвания. Ранната църква е осъзнала нуждата библейските доктрини да бъдат обобщени.[1]

Атанасий, около 296-373, написва известния трактат “За Въплъщението”, в който обяснява защо фактът, че Исус е напълно Бог и напълно човек е толкова важен за християнската вяра. Неговите идеи са приети на Никейския събор, където се ражда никейският символ на вярата.

► Защо църквата е имала нужда от символи на вярата? Библията не е ли била достатъчна?

Винаги е имало хора, които твърдят, че вярват в Библията, а в същото време проповядват доктрини, които й противоречат. Църквата развива формулировки на библейските доктрини, които да отличават истинското християнство от лъжливите учения.

Едно от първите доктринални твърдения е „Исус е Господ”, което означава, че Исус е Бог. Думите Господ Исус Христос също казват, че Исус е Месията (Christos) и че Той е Бог. Онзи, който е отричал, че Исус е Господ или е отказвал да използва думите Господ Исус Христос, не е бил вярващ.

По-късно се появяват хора, които се определят като християни, но не вярват, че Исус е напълно човек. Затова в първото послание от Йоан откриваме твърдението, че „всеки дух, който изповядва, че Помазаният Спасител е дошъл в плът, е от Бога; а всеки дух, който не изповядва Спасителя, не е от Бога” (1 Йоан 4:2-3). Апостолът още казва, че който отрича учението за Христос, съгрешава и не е от Бога (2 Йоан 1:9).

Най-ранният символ на вярата, който съдържа няколко твърдения, се намира в 1 Тимотей 3:16:

[Бог], Който се яви в плът, доказан чрез Духа, видян от ангели, проповядван между народите, повярван в света, възнесен в слава.

[2]Не знаем всички въпроси, които този символ на вярата в 1Тимотей е адресирал, но той набляга на божественото и човешкото естество на Исус, когато казва, че Бог се е явил в плът.

Тези кратки изповеди имат определена цел. Ако някой от ранните християни срещне човек, който твърди, че вярва в Исус, вярващият може да му зададе въпроса: „Вярваш ли, че Исус е Господ?” или „Вярваш ли, че Исус е въплътеният Бог?” Ако отговорът е „Не”, християнинът знае, че този човек всъщност не знае и не приема учението на Исус и на апостолите.

През първите векове след Петдесятница църквата решава, че е необходимо да постанови ясни твърдения относно Троицата, въплъщението на Христос и личността на Святия Дух. Установяват се доктринални стандарти с цел предпазване от ереси. Символите на вярата имат за цел да обобщят основните истини, в които всеки християнин вярва.

Символите на вярата не изчерпват всички теми, но всеки, който е оспорвал тяхното съдържание, не е бил считан за християнин. Символите на вярата са опит да се дефинира християнската вяра.

Ето трите от символите на вярата в ранната църква.

Апостолският символ на вярата не е написан от апостолите, но е съставен през втори век, за да изрази учението на апостолите.

Вярвам в Бог Отец Всевишния,
Творец на небето и земята;

И в Исуса Христа, Единородния Му Син, нашия Господ,
Който е заченат от Святия Дух и е роден от Дева Мария,
пострада при Пилат Понтийски,
бе разпънат и бе погребан;
и слезе в ада
и в третия ден възкръсна от мъртвите;
и се възнесе на небесата;
и седна отдясно на Бога Отца, Всемогъщия;
и пак ще дойде да съди живите и мъртвите.

Вярвам в Святия Дух,
светата вселенска църква,
общението на светиите,
опрощаването на греховете,
възкресението на телата на мъртвите
и вечния живот. Амин.

Изглежда, че този символ е бил написан, за да изобличи онези, които са отричали, че Исус е човек и е роден от девица. Други пък са отричали смъртта или физическото възкресение на Исус.

Апостолският символ на вярата не казва много за Святия Дух, не защото на църквата й е липсвало знание за Него, а защото тогава все още не се е била сблъскала с ереси относно Неговата личност.

Терминът католическа просто означава „вселенска” и че има една истинска църква.

“Опрощаването на греховете” говори за спасение по благодат, а не чрез дела или ритуали.

Никейският символ на вярата е създаден на църковния събор през 325г. Целта му е била да защити доктрините за божествеността на Христос и на Святия Дух. Добавени са още няколко изречения на друг събор през 381. Този символ адресира някои въпроси, които не са били повдигани преди това.

Вярвам в един Бог Отец Вседържител,
Творец на небето и земята и всичко видимо и невидимо.

И в един Господ Исус Христос, Сина Божий, Единородния,
Който е роден от Отца преди всички векове,
Бог от Бога, Светлина от Светлина, Бог истинен от Бог истинен,
роден, несътворен; единосъщен с Отца,
чрез Когото всичко е станало.
Който заради нас човеците и заради нашето спасение слезе от небето;
и бе въплътен чрез Дух Светий от Дева Мария и стана човек.
и бе разпнат за нас под Пилат Понтийски, и страда, и бе погребан;
и на третия ден бе възкресен според Писанията;
и се възнесе на небето и седна отдясно на Отца;
и ще се върне отново, в слава, за да съди живите и мъртвите.
Неговото царство не ще има край.
И вярвам в Святия Дух, Господа, Животворящия,
Който изхожда от Отца и Сина,
Комуто се покланяме и Го славим наравно с Отца и Сина.
И Който говори чрез пророците.

Вярваме в една вселенска и апостолска църква.

Изповядвам едно кръщение за опрощаване на греховете.

Очаквам възкресението на мъртвите и живот в идващия свят.

Амин.

► Забелязвате ли някои неща в Никейския символ на вярата, които липсват в Апостолския?

Тук виждаме разширени твърдения за личностите в Троицата. Абсолютната божественост на Христос е подчертана по такъв начин, че да обори онези, които твърдят, че вярват, че Исус е Бог, но омаловажават Неговата божественост. Исус е вечен (преди всички векове), несътворен и единосъщен с Отца. Исус трябва да бъде наричан Бог по същите причини, по които и Отец бива наричан Бог.

Трябва да се покланяме на Святия Дух наравно с Отца и Сина, което потвърждава, че Святият Дух е Бог.

Халкидонският символ на вярата е написан през 451г. Целта му е да защити доктрините за въплъщението на Христос. Авторите на този символ искат да защитят доктрината, според която Христос е напълно Бог и напълно човек, без да омаловажават нито едно от двете.

В края авторите посочват, че считат тези доктрини за съответстващи на Писанията и църковната традиция. Те не развиват нови идеи, но защитават това, което църквата винаги е вярвала.

Следвайки святите Отци, ние изповядваме единодушно,
че единният и единствен Син, нашият Господ Исус Христос,
е съвършен като Божество и съвършен като човек,
истински Бог и истински човек,
че Той има разумна душа и тяло.

Той е единосъщен с Отца,
а като човек е и единосъщен с нас.
Същият като нас във всяко отношение без греха.
Роден от Отца преди всички векове като Бог,
а като човек и заради нашето спасение
е бил роден от Дева Мария.

Същият Христос, Синът, Господ, Единородният,
се е явил в две природи (които съществуват)
без да се сливат, без да се изменят, без да се разделят и разлъчват една от друга.

Различието между природите по никакъв начин не изчезва от този съюз,
а обратното, различните свойства на природата се запазват непокътнати.
(Двете природи) се обединяват в една личност и една ипостас.
Те не са разделени и разлъчени в две личности,
а (образуват) Единия Син, Единородния,
Бог, Слово, Господ Исус Христос, точно както пророците от древността
(са говорили) за Него и както Господ Исус Христос ни е учел, и както ни
е било предадено от Символа на вярата на Отците.

► Забелязвате ли на какво набляга този символ на вярата?

Исус е бил Бог не само на небето, но и на земята. Ранните християни са вярвали, че Исус действително е въплътеният Бог. Той е притежавал всички характеристики на Бог и на човек, докато е живял на земята. За ранната църква точно тази природа на Христос прави възможно Той да бъде Спасител.

[1]Изминали са векове от създаването на църквата. Светът се е променил в много отношения и са са развили многобройни религиозни вярвания.

Според някои доктрините трябва да се променят. Такива хора се чувстват свободни да вярват в каквото искат и да продължават да се наричат християни.

► Необходимо ли е да вярваме в символите на вярата на ранната църква?

Богът от Библията, който е описан в ранните символи на вярата, не се изменя. Ранните християни са знаели, че Бог ги е спасил в отговор на тяхната вяра в Него. Тези твърдения за природата на Бога и начина за спасение са в основата на християнството от самото начало.

Възможно е човек да бъде спасен, без да има знание или правилно разбиране за всички тези доктрини. Не всички доктрини са нужни за евангелието. Човек не може да отрече това, което знае, че е истина, и да остане християнин, но може да греши за някои неща.

Ранните символи на вярата в този урок говорят само за основни доктрини. Ако дадена църква прокламира перспектива за Бога, която е различна от тези основни вярвания, тя също трябва да измисли друг начин за спасение, което означава да измисли и друго евангелие. В такъв случай тази църква не може да се нарича повече християнска, защото развива една нова религия.

Разбира се, всеки е свободен да мисли каквото реши, но ако не изповядва християнски вярвания, този човек не е истински последовател на Исус.

В първите векове след Христа не е имало деноминации, както има днес. Имало е една църква. Ето защо символите на вярата са били изявление на цялата църква. Днес църквите, които зачитат авторитета на Библията, изповядват вярванията, записани в символите на вярата, но имат разногласия по много други въпроси.

Ранната църква е знаела, че най-важното нещо е взаимоотношението с Бога. Знаели са, че са спасени чрез връзката им с Него. Затова за тях е било толкова важно да знаят какъв е Бог.

Посланието на апостол Юда ни предупреждава, че трябва да защитаваме вярата, който веднъж завинаги е била предадена на светиите (Юда 1:3). Нека Бог помаже Своята истина, докато служим вярно в проповядването на евангелието, изграждането на ученици и обучението на тези, които Той призовава в служение.

Група църкви, обединени в една организация, се нарича деноминация. Хиляди деноминации претендират, че са християнски. Също така има и хиляди независими църкви, които не са част от някаква деноминация.

Понякога деноминациите започват в резултат на евангелизация. Ако в даден район има много новоповярвали и няма деноминация, която да се погрижи за тях, може да се формира нова. Нова деноминация може да стартира и при работата на мисионерски организации.

В някои случаи нова деноминация започва, когато група хора смятат, че църквата, в която са отрича или пренебрегва някоя важна доктрина. Те започват нова деноминация с цел доктринална точност и доктрините им се развиват с течение на времето. Тъй като тяхното разбиране за Библията се различава от това на други групи християни, някои от техните доктрини се различават от тези в други деноминации.

Деноминациите развиват и традиции за подходящите форми на поклонение и детайли на християнския живот. Отделните деноминации имат различни традиции.

Повечето християнски деноминации не твърдят, че са единствената истинска църква. Организация, която твърди, че съставлява цялата Божия църква на земята, не заслужава доверие.

Едно от често срещаните възражения на невярващите срещу християнството е свързано с многото му подразделения. Според тях различните християнски секти са в конфликт помежду си. Мнението, че липсва единство между християните, е доста разпространено.

Деноминация или местна църква, която наистина е християнска, вярва в доктрините, описани в символите на вярата на ранната църква. Това е доктриналното единство, което съществува между всички християнски организации. Въпреки че има немалко различия в традициите и по-маловажните доктринални въпроси, това не бива да е причина дадена църква да бъде определяна като лъжливо християнска.

Когато християнинът живее във взаимоотношение с Бога, той си изгражда разбиране за библейските истини и невинаги стига до същите заключения като останалите. Докато прилага истината в ежедневието си, той ще развие собствени принципи и правила, които ще се различават от тези на другите християни.

В своите индивидуални вярвания християните не могат да отхвърлят основните доктрини на ранното християнство, ако искат да продължат да бъдат християни.

Освен това християните трябва да вярват в установените доктрини на църквата. Ако не са съгласни с тях, ще им е трудно да бъдат посветени в местна църква.

Отделният вярващ следва учението на църквата, но някои от личните му убеждения могат да се различават, включително и от убежденията на другите членове на църквата. Личното убеждение не е нещо дословно записано в Библията, а нечий опит да приложи библейските истини към даден въпрос.

Всеки християнин трябва искрено да се старае да прилага библейските истини в личните си ситуации, но не трябва да осъжда другите с прибързани заключения. Правилно е да очакваме всички християни да държат доктрините от символите на вярата на ранната църква, както и да очакваме членовете на една църква да стоят зад нейните доктрини. Погрешно е обаче да изискваме от останалите да се съгласяват с всичките ни лични вярвания.

► Прочетете заедно раздела „Християнските вярвания относно символите на вярата в ранната църква” поне два пъти”.

Писанията ни казват да държим и пазим първоначалните доктрини на християнството. Ранните християни са формулирали вярванията, които са от съществена важност за евангелието и нашето взаимоотношение с Бога. Тези формулировки все още дефинират основите на християнството.

(1) Задание върху библейски текст: Всеки студент ще получи един от пасажите, изброени по-долу. Преди следващата лекция трябва да прочетете пасажа и да напишете един параграф за това какво казва пасажът за темата на този урок.

• 1Тимотей 3:16

• 1Тимотей 4:1-7

• Тит 1:7-14

• 1Йоан 4:1-3, 14-15; 1Йоан 5:12

• Юда 1:3-13

(2) Тест: Следващата лекция ще започне с тест върху Урок 15. Подгответе се старателно за тестовите въпроси.

(3) Задание за преподаване: Не забравяйте да направите график за времето, когато ще преподавате извън курса и да информирате водача на курса за него.

(1) Какво е символ на вярата?

(2) Избройте две от първите доктринални твърдения за Исус.

(3) В кой стих се намира най-ранният символ на вярата в Писанията, който съдържа няколко твърдения?

(4) Каква е целта на Апостолския символ на вярата?

(5) Каква е целта на Никейския символ на вярата?

(6) Каква е целта на Халкидонския символ на вярата?