Lesson 12: Църквата

(1) Студентите ще могат да обяснят:

• Произхода на църквата.

• Църквата като жива институция.

• Църквата като жив организъм на местно ниво.

• Основата за единство на вселенската църква.

• Основата за единство на местната църква.

• Тайнствата на църквата.

• Целите на църквата.

• Християнските вярвания относно църквата.

(2) Студентите ще разберат своята отговорност да бъдат част от местна църква.

► Прочетете заедно Ефесяни 3:3-10. Какво ни казва този текст за църквата?

През вековете преди времето на Новия Завет църквата е била тайна. Имало е хора, които са преживявали благодатта на Бога и са живели във взаимоотношение с Него (Римляни 4:1-8), но църквата още не е била основана.

► Кога е поставено началото на църквата?

Животът и служението на Исус поставят началото на църквата. Тя е основана на спасението, което Той осигурява (Матей 16:16-18). Епохата на църквата започва в деня на Петдесятница. От този ден църквата функционира в силата на Святия Дух, без физическото, видимо водителство на Христос на земята (Йоан 16:7).

Исус дава власт на Своите ученици да разпространяват и утвърждават Неговото учение по целия свят (Матей 28:18-20) и им обещава, че Святият Дух ще ги води на всяка истина (Йоан 16:13). Църквата може да се нарече апостолска, защото нейните основни доктрини са поученията на апостолите. Всяко вярване, което противоречи на тези основни доктрини, не може да бъде наречено християнско.

Църквата възниква в:

1. Служението на Исус

2. Спасението, осигурено от Христос

3. Събитието, което се случи в деня на Петдесятница

4. Развитието на апостолското учение

Църквата е сравнена със семейство, в което Бог е Бащата, а вярващите са братя и сестри (Матей 12:48-50, Колосяни 1:2). Църквата е наречена народ, който няма раса или естествен произход (1Петрово 2:9-10). Тя е сравнена с физическо тяло, чиято глава е Христос (Ефесяни 4:15-16, Ефесяни 5:30). Нейните членове работя заедно и се грижат едни за други (1Коринтяни 12:14, 26).

Като член на тялото християнинът не трябва да бъде с нагласата да бъде независим от църквата. Той се нуждае от останалите членове, както и те от него (1Коринтяни 12:21). Не е правилно християнинът да живее така сякаш си е духовно самодостатъчен.

Да сме отделени от църквата означава да сме отделени от Христовото дело на земята. Липсата на уважение и любов към църквата е липса на уважение и любов към Христос.

Църквата съществува и на глобално, и на местно ниво. Членовете на тялото не могат да функционират, ако не са събрани на едно място. Павел пише на вярващите в Коринт, че те са Христовото тяло (1Коринтяни 12:27), което идва да покаже, че местната църква е Христовото тяло на това място.

Бог е определил местната църква да бъде семейство на вяра, което:

1. Функционира като тяло с духовни дарби

2. Посреща различните нужди на членовете (с помощта на човешки и божествени ресурси)

3. Изявява на света мъдростта на Бога във всяка сфера на живота

4. Кани невярващите да се обърнат към Христос и да влязат в семейството

Истинската общност включва и финанси, защото нейните членове споделят живота и се грижат за нуждите на другия (Яков 2:15-16, Яков 1:27). Нуждата на някой брат или сестра в Христос е отговорност на църквата, ако той или тя участват в нейния живот и се включват доколкото им е възможно.

Бог дава духовни дарби и специален призив за служение, за да укрепва и изгражда местната църква (Ефесяни 4:11-12).

Местната църква служи на общността, в която се намира. Най-важният приоритет е духовен – проповядване на евангелието и издигане на Божията истина по всички въпроси. Църквата се занимава и с материалните нужди в общността, но отдава по-голяма важност на онези, които са част от нейното духовно семейство (Галатяни 6:10).

Исус даде Себе Си за църквата, за да я направи свята и без недостатък (Ефесяни 5:27). Църквата никога не трябва да оправдава греха, въпреки че винаги трябва да е готова да прощава. Водачите трябва да бъдат пример за свят живот (1Тимотей 3:2-3). Ако член на църквата съгреши, трябва да бъде конфронтиран и да бъде отлъчен от нея, ако не се покае (1Коринтяни 5:11-13).

► Защо църквата не е съвършена?

Хората в църквата няма да са перфектни във всяко отношение. Тъй като църквата евангелизира, в събранието има хора, които все още не са се покаяли за греха. Дори в живота на вече спасените ще се случва да има непоследователност поради липса на разбиране как да прилагат истината във всеки детайл от живота. Сред зрелите християни също може да има колебания и погрешни нагласи, защото макар и зрели, процесът на техния духовен растеж не е приключил. Част от работата на църквата е да постоянства в поучението и прилагането на Божието Слово и така да води хората към духовна зрялост (Ефесяни 4:11-16; 2Тимотей 3:16-17).

Вселенската църква се състои от всички вярващи от всички времена по целия свят. Понякога тя се нарича още невидимата църква, защото на земята няма организация, която управлява вселенската църква или разполага със списък с нейните членове.

Местната църква е общност от вярващи на дадено място, които заедно вършат работата на Христовото тяло. Ако целта, поради която е сформирана група, е по-ограничена от посочената, то тази група не е църква.

Ето една по-разширена дефиниция на понятието местна църква, която ни помага да я разграничим от други видове групи: „Група от кръстени вярващи [събрани] заедно за поклонение, изграждане, служение, общение и евангелизиране; ръководи се от духовни водачи; желае да служи на всички слоеве на обществото чрез различните дарби в тялото; редовно извършват религиозни практики.”[1]

Съществува една църква за всички места и времена. Исус казва „Ще построя църквата Си”, не „църквите” Си. Апостол Павел пише, че има едно тяло, един Дух и една надежда, както има един Господ, една вяра и едно кръщение (Ефесяни 4:4-6).

Ранните символи на християнската вяра говорят за „католическата църква.” Тук не става дума за римокатолическата църква, а за църквата в целия свят, която включва всички истински християни.

[1]Единството на вселенската църква не се състои в наличието на една организация с централизирано управление. Това няма да се случи преди завръщането на Христос. Някои си мечтаят за нещо такова, но Исус коригира учениците за тяхното мислене, че само тези, които са част от тяхната група, могат да служат (Лука 9:49-50). Ако Исус искаше вселенска църква с централизирано управление, Той можеше физически да остане на земята и да я ръководи. Исус обаче знаеше, че разнообразната работа на Святия Дух по света нямаше как да се случи, ако Той беше останал (Йоан 16:7).

► Върху какво е основано единството на вселенската църква?

Единството на вселенската църква се осно­вава на

1. Учението на апостолите

2. Трансформиращо взаимоотношение с Христос

[2]Доктриналното единство не означава, че християните имат съгласие помежду си за всичко, дори за всички важни доктрини. Със сигурност обаче това единство означава, че те споделят основните доктрини за природата на Бога и на Христос и за същността на евангелието. В противен случай не би било възможно да се покланят на един и същ Бог или да преживяват Неговата благодат.

За да има единство между християните не са нужни само доктрини. Вярващите са свързани едни с други заради тяхното трансформиращо взаимоотношение с Христос. Те имат специална връзка помежду си, защото са се покаяли от греховете си, положили са вярата си в Христос и имат Святия Дух. Християните по целия свят се разпознават едни други, независимо от различията си.

Можем да приемем като християнин всеки човек, който изповядва основните християнски доктрини и изглежда, че се намира в трансформиращо взаи­моотношение с Христос. Въпреки това доктри­налното съгласие в местната църква трябва да обхваща доста повече подробности.

Местната църква е група от хора, които са посветени на това да се покланят заедно, да благовестват, да изграждат ученици от новоповярвалите и от младите, да служат на общността и да учат на практичните детайли на християнския живот. За постигането на тази цел, трябва да има съгласие по много доктринални подробности.

Например, някой в църквата може да учи всеки млад и всеки новоповярвал да се моли за дарбата говорене на езици. Други водачи обаче може да не мислят, че тази дарба е обещана на всеки вярващ и да се тревожат, че хората ще се объркат, ако се опитват да преживеят нещо, което не е Божията воля за тях. В подобна ситуация ще бъде трудно тези хора да работят заедно в местната църква. Дори водачите да смятат, че този човек е вярващ, не трябва да допускат да проповядва доктрини, които могат да предизвикат объркване в събранието.

В местната църква трябва да има съгласие относно доктрините, които влияят на споделения живот и практиката на служението. Добре е църквата да има писмен документ, където са описани доктрините, в които вярва. Целта на документа не е да определя кой е вярващ и кой не, а да покаже кои са доктрините, около които групата вярващи се обединява с цел близко и регулярно поклонение и служение.

Исус дава на църквата две тайнства. Те могат да бъдат наречени още ритуали или церемонии.

Кръщението е символ на Христовата смърт и възкресение (Римляни 6:3-4). То свидетелства за това, че вярващият се идентифицира с Христос, умира за греха и започва нов живот в Христос. Кръщението не спасява човека. То е публично свидетелство за обръщането към Христос (Йоан 3:7-8).

Господната вечеря е установена от Исус при Неговата последна вечеря с учениците преди разпятието (1Коринтяни 11:23-25). Хлябът и виното символизират тялото и кръвта на Исус, дадени като жертва за нашето спасение.[1] Както приемаме храна, за да поддържаме физическия си живот, така зависим от Неговата жертва за духовния си живот (Йоан 6:53-58).

Можем да наречем тайнствата „средства, чрез които преживяваме благодатта.” Те не носят благодат, ако не се вършат с вяра и покорство. Бог ни е дал тези практики и когато ги извършваме с вяра, те са канал, през който към нас протича Неговата благодат.

► Кои са някои от целите на църквата?

Църквата трябва:

1. Да благовества (Матей 28:18-20)

2. Да се покланя на Бога в събранието (1Коринтяни 14:26)

3. Да поддържа доктрината (1Тимотей 3:15; Юда 1:3)

4. Да подкрепя финансово пасторите (1Тимотей 5:17-18)

5. Да изпраща и подкрепя финансово мисионери (Деяния 13:2-4; Римляни 15:24)

[1]6. Да помага на членовете в нужда (Римляни 12:13; 1Тимотей 5:3)

7. Да дисциплинира членовете, които са изпа­днали в грях (1Коринтяни 5:9-13)

8. Да практикува кръщение и Господна вечеря (Матей 28:19; 1Коринтяни 11:23-26)

9. Да изгражда вярващите в зрялост (Ефесяни 4:12-13)

10. Да служи на нуждите на общността (Галатяни 6:10; Ефесяни 4:28; Евреи 13:16)

Повечето от тези неща не могат да бъдат вършени самостоятелно от един човек. Тези цели зависят от сътрудничеството между група вярващи и лидерска структура.

Бог призовава всеки вярващ да бъде част от местна църква и да й помага да осъществи своята цел в този свят. Ако не служим в църква, не изпълняваме целта си като част от тялото Христово.

Бележка към водача на курса: Някой от студентите би могъл да обясни този раздел.

Някои хора никога не се посвещават да станат част от местна църква. Искат да бъдат свободни да посещават която служба пожелаят, която неделя пожелаят. Те не могат да се включат в нито едно от служенията в църквата, защото тя не може да разчита на тях. Такива хора не изграждат взаимоотношения на духовно общение и отговорност. Ако всички християни постъпваха по този начин, нямаше да има църкви.

► Прочетете заедно раздела „Християнските вярвания относно църквата” поне два пъти.

Христос е построил една свята, вселенска църква, чийто израз е тялото Христово в местните събрания. Църквата държи учението на апостолите и защитава истината. Църквата е Божието семейство с общение, което служи на всички нужди. Църквата се покланя на Бога, благовества на света и развива ученичество сред вярващите.

(1) Задание върху библейски текст: Всеки студент ще получи един от пасажите, изброени по-долу. Преди следващата лекция трябва да прочетете пасажа и да напишете един параграф за това какво казва пасажът за темата на този урок.

• 1Коринтяни 5:1-13

• 1Коринтяни 6:1-8

• 1Коринтяни 12:14-31

• Ефесяни 4:11-16

• Яков 2:1-9

(2) Тест: Следващата лекция ще започне с тест върху Урок 12. Подгответе се старателно за тестовите въпроси.

(3) Задание за преподаване: Не забравяйте да направите график за времето, когато ще преподавате извън курса и да информирате водача на курса за него.

(1) Кога започва епохата на църквата?

(2) Защо църквата може да бъде наречена апостолска?

(3) Кои са четирите аспекта на произхода на църквата?

(4) Коя е вселенската църква?

(5) Какво представлява местна църква?

(6) Какво е оригиналното значение на термина католическа църква?

(7) Кои две неща са в основата на единството на вселенската църква?

(8) Защо е добре църквата да има писмен документ, където са описани доктрините, в които вярва?

(9) Избройте шест цели на местната църква.